Размер на шрифта: +
3 minutes reading time (553 words)

Когато егото и душата са в синхрон

Когато егото и душата са в синхрон

Хората, които се интересуват от самопознание и духовност, може би са наясно с разделението, което се прави по темата.

Хората, които се интересуват от самопознание и духовност, може би са наясно с разделението, което се прави по темата. Двете непрекъснато са противопоставяни, като егото се обявява за основно препятствие и голям враг по пътя на духовно развитие. Само че тази гледна точка е подвеждаща. Не съм привърженик на крайните теории от типа „или-или”. Повече смисъл намирам в свързващото „и”. Затова и мнението ми по темата лежи някъде по средата и по-точно в откриването на есенцията в душата и тази на егото, внимателното им опознаване и приемане като част от човешката същност. И двете се проявяват в нас с различна степен и интензивност.

Някои хора категорично са против егото и с тази своя позиция престават да бъдат ефективни, защото пропускат нещо - именно егото е инструментът, който ни свързва с материалния свят и с тази си функция позволява на душата да твори на воля. Егото е част от нас, но проблемът е, че не го използваме правилно. Защото вместо враг може да ни бъде верен другар. Даа! Научете повече за светлите и тъмните му страни на страниците на NewAge.bg.

Колко е хубаво, когато душата е шефът, а егото е инструментът, с който тя осъществява импулсите си в материалния свят. Егото умее да фокусира съзнанието в различни направления, да му придава конкретност, усещане за „тук и сега”. По думите на Памела Крибе „то е онази част от нас, която осъществява прекрасната връзка между физическата и духовната ни същност.” Душата е абсолютно свободна и независима от материята. А егото е това, което ни свързва с нея, фиксира ни и дава възможност за действие във физическата реалност. Това го прави ценен инструмент и не е правилно да го асоциираме с „добро” или „зло”. Ако откриете личния си баланс, егото може да бъде верен водач на душата ви.

В случаите, когато се оставите то да ви завладее или замъгли съзнанието ви, вместо да бъде инструмент за равновесие на душата, то я дебалансира. Щом егото започне да управлява душата, то не само превежда вътрешните импулси в материална форма, но започва да ги контролира и да ги потиска избирателно. По този начин значително изкривява реалността. Неуравновесеното его се стреми към контрол и власт, а от тази позиция тълкува всичко като положително или отрицателно.

Ако се чудите как да намерите баланса, то може би е добре да започнете да се наблюдавате и без страх да изобличавате тези свои действия, които са мотивирани от желанието за контрол и власт. Колко често се дразните, щом нещата не вървят според очакванията ви? А колко често се опитвате да подчините на волята си хора, вещи, ситуации, обличайки намеренията си в благородни цели? Помнете, че зад нуждата от контрол винаги се крие страх. И какво, ако рискувате и се освободите от нуждата от предвидимост? От какво се страхувате най-много в живота? Цената, която плащате, за да контролирате всичко, е напрежение и ограничено отношение към живота.

Оставете се на вътрешното си вдъхновение и правете всичко онова, което ви харесва и ви прави щастливи. Така животът ви ще протича в естествен ход, без напрежение. Ще бъдете радостни и удовлетворени, и изобщо няма да усетите нужда да променяте случващото се. Това означава да живеете с Любов и доверие към всичко, което ви поднася Животът. Не е ли прекрасно?!

 

14
Какво трябва да знаем за ел таблата
Няколко идеи за нови домейн имена