История на мотокарите

Mотокарите се появяват в началото на ХХ век за да задоволят нуждите на индустриализацията. Все по-голяма част от фабриките и другите промишлени и търговски предприятия започват да използват машината за ежедневните си дейности. Подемната техника се продава от 1918 година и сериозно допринася за увеличаване производителността на труда.

Mотокарите се появяват в началото на ХХ век за да задоволят нуждите на индустриализацията. Все по-голяма част от фабриките и другите промишлени и търговски предприятия започват да използват машината за ежедневните си дейности. Подемната техника се продава от 1918 година и сериозно допринася за увеличаване производителността на труда. Първите модели са били с проста кинетична схема и повдигали товарите само на няколко сантиметра от пода. Въпреки ограничените си възможности, дори и тези мотокари улеснявали работата на работниците.

През 1920 г., започва използването на хидравликата в устройството на мотокарите. Повдигащите машини набират все повече популярност и вече се използват в дърводобива, на пристанищата и дори на фронта през Втората световна война. Моделите се произвеждат така, че да издържат на многочасова непрекъсната работа. Понеже повдигането на товари става на все по-големи височини, възниква въпросът за безопасност при работа. В средата на миналия век производителите на мотокари вече се съобразяват с допустимото натоварване на машината, а мотокаристът се намира в защитена кабина. Тези предпазни мерки се превръщат в стандарт за всички модели. Мотокарите се усъвършенстват и проектират така, че да са предпазени от преобръщане. 100-годишният си път, мотокарите изминават заедно с развитието на технологиите.

В днешни дни на пазара има истински бум от търсене на мотокари от най-различни видове. Мотокарите биват:

1. Платформени мотокари – със седящ водач и листово или кормилно управление.

• влекачи – със седящ водач и кормилно управление или с придружаващ водач.
• нископовдигачи

2. Универсални мотокари с контрабаланс, с кормилно управление от седящ водач или с придружаващ водач, ръчноводими.

3. Специализирани мотокари – с кормилно управление, с товар между опорите, с издигане на водача или с придружаващ водач – ръчноводими. Товароподемност до 10 тона:

• с телескопична стрела
• със седящ водач, с кормило и изнасяне на товара напречно или надлъжно
• със седящ водач с кормилно управление и въртене на товара.

4. Високоповдигачи за товари над 10 тона, със седящ водач и кормилно управление.

Почти всички страни произвеждат мотокари, като лидер в тази сфера е Япония с марките Nissan, Mitsubishi и Toyota. Японските мотокари са надеждни, но много по-скъпи от европейските и в частност – българските, които притежават всички необходими качества.

При работа с мотокар в особено неблагоприятни условия – повишена влажност, прекалено висока или ниска температура на въздуха е необходима специална защита на машината. Съществуват мотокари, защитени дори от взрив. Важно е да се обърне внимание на специалното оборудване, параметрите на спирачната система и т.н. Скоростта и маневреността също са от голямо значение за работата на мотокара. Друг съществен детайл за добрата производителност на машината е повърхността, по която се движи. Маршрутът на мотокара включва разстоянията, препятствията и наклона. Мерките за безопасност се отчитат по международни норми и изчисляват евентуалните травми, следствие от тежки товари, тесни помещения, бързина на работа и други.

Открийте правилните мотокари за вашите целите на Motokaribg.com